Водната енергия може също да се използва за покриване на нуждите от електроенергия по време на променливо търсене. Въпреки че не е възможно да се съхранява електрическа енергия в голям мащаб, водата може да се задържа в големи резервоари с помощта на язовири или бентове. Това е обикновен и лесен начин за съхраняване на потенциалната енергия. Нещо повече, водноелектрическата централа може да достигне максималната си мощност в рамките на няколко минути. За сравнение, при ТЕЦ отнема няколко часа, за да се достигне пълната мощност, а при атомната електроцентрала това отнема четири пъти по-дълго време.
На пръв поглед изглежда, че водната енергия има всичко необходимо за да се получи електрическа. Но изграждането на огромни язовири и задържането на огромни количества вода има въздействие върху човека и околната среда. Ако не се отчитат тези последствия, строителството на язовир може да има сериозни последици за околната среда. Например, това може да попречи на миграцията на някои водни видове, които оказват влияние върху водните ресурси.
Нещо повече, нарушават се екологични структури нагоре по веригата при изграждане на язовира и надолу от спада в потока на водата. Може да отнеме няколко десетилетия за възстановяването на устойчиво екологично равновесие в района. Във всеки случай са необходими дълги и скъпи изследвания за измерване на въздействието върху околната среда при изграждане на язовир.
Биомасата се счита за един от най-добрите примери за неконвенционален източник на енергия. Тя също така се счита и за подходяща алтернатива на изкопаемите горива при производството на електроенергия. Известно е, че под общото наименование биомаса обикновено се има предвид суровини, получени от дървесни отпадъци, отпадъци от селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, както и растения и дървета, отглеждани с цел използването им като суровина при производството на енергия.
Към биомасата се включват също и утайките, получени при пречистването на отпадни води, както и оборският тор. Като основни предимства на биомасата могат да се посочат фактът, че е възобновяем енергиен източник и широката й достъпност, при това в големи количества. Нейни предимства се явяват и сравнително по-ниската цена, неголямата инвестиция, свързана със създаването и експлоатацията на подобна станция, възможността полезно да се оползотворят част от акумулираните отпадъци.
Вятърната енергия представлява преобразуване на силата на вятъра в електричество чрез използване на вятърни турбини. Една вятърна турбина се състои от три ножови витла, наречени ротор. Роторът е прикрепен към висока кула. Кулата изглежда като много висок стълб. Средно вятърните кули са с височина около 20 м. Причината, поради която кулата е толкова висока е, защото ветровете са по-силни по-високо над земята.
Вятър идва от атмосферните промени, промените в температурата и налягането прави въздуха да се движат около повърхността на земята и всичко това се задейства от слънцето. Така че в известен смисъл вятърната енергия е друга форма на слънчевата енергия. Една вятърна турбина улавя вятъра за производство на енергия.
Вятърът прави така че ротора да се върти и докато ротора се върти той задвижва перката, която дава сила на генератора, който прави енергия. Движението на превръщането на вятърна от турбината в енергия се нарича кинетична енергия, и тази енергия се превръща в електричество. Вятърната енергия се преобразува в електрическа енергия посредством магнити, които се движат в последните стационарни намотки от проводник, известни като статор.
Слънчевата енергия е 100% възобновяем източник, който има много и различни приложения. Тя може да захранва с електричество домове, училища, обществени сгради и дори производствени предприятия. Слънчевата енергия набира популярност из целия свят като чист източник на енергия с огромен потенциал - слънчевото греене, което достига до Земята за час и половина е достатъчно да покрие годишните енергийни нужди на цялата планета.
Фотоволтаичните панели са изградени от клетки, които поглъщат фотони от слънчевата светлина и създават електрическо поле. Това електричество впоследствие може да се ползва от близки сгради и обекти или да бъде подадено към електропреносната мрежа. Модулната структура на фотоволтаичните панели позволява те да бъдат адаптирани към различни типове потребители, били те големи или малки.
Фотоволтаичните панели са изградени от клетки, които поглъщат фотони от слънчевата светлина и създават електрическо поле. Това електричество впоследствие може да се ползва от близки сгради и обекти или да бъде подадено към електропреносната мрежа. Модулната структура на фотоволтаичните панели позволява те да бъдат адаптирани към различни типове потребители, били те големи или малки.
Фотоволтаичните панели са изградени от клетки, които поглъщат фотони от слънчевата светлина и създават електрическо поле. Това електричество впоследствие може да се ползва от близки сгради и обекти или да бъде подадено към електропреносната мрежа. Модулната структура на фотоволтаичните панели позволява те да бъдат адаптирани към различни типове потребители, били те големи или малки.
Системата ползва инвертори, които превръщат правия ток, генериран от слънчевата енергия в променлив ток.
Основният недостатък на слънчевите панели произлиза от цикличността на слънчевото греене. Батериите са технология, която позволява на клиентите да съхраняват произведената през деня енергия за по-късно потребление.
“Геотермална” – понятието идва от гръцката
дума “гео” – земя и “терма”- топлина, което в
общия смисъл на думата означава – топлинна
енергия от Земята.
Геотермалната енергия е резултат от извличането на топлината съдържаща се в
разтопеното земно ядро, с радиоактивните процеси произтичащи в нея, с
потенциалната и кинетичната енергия при тектонските процеси.
Извличането и на
повърхността на земята може да стане чрез термалните води, чрез вулкани или чрез
принудително вкарване и загряване на вода или други енергоносители в нагорещени
скални маси или в земното пространство.
Практическото значение на геотермалната енергия зависи от локализацията на
източника, дебита, температурата му, близостта му до потребителите, климатичните
условия и изградената инфраструктура.
Геотермалният градиент – изразява
нарастването на температурата в дълбочина в
посока към земното ядро.
Химичният състав - съдържанието на химични
елементи в геотермалните източници има
значение при използването на течни
енергоносители /топла минерална вода,
подпочвени води и други/. Пряко се отразява на
схемите на използване на ресурса.